Чарлз Дарвин и еволюцията

Чарлз Дарвин, създателят на теорията за произхода на видовете чрез естествен подбор, е роден  в Шрузбъри, Англия, на 12 февруари 1809 г. Шестнайсетгодишен, той се записва в Единбургския университет да следва медицина, но медицината и анатомията

Чарлз Дарвин, създателят на теорията за произхода на видовете чрез естествен подбор, е роден  в Шрузбъри, Англия, на 12 февруари 1809 г. Шестнайсетгодишен, той се записва в Единбургския университет да следва медицина, но медицината и анатомията му се виждат досадни и след известно време се прехвърля в Кеймбридж да учи за духовник. Там прави такова впечатление на един от професорите си, че той го препоръчва за естественик при изследователското пътешествие на кораба "Бийгъл". Това пътуване ще се окаже едно от най-плодотворните в историята на западната наука.

Дарвин се качва на "Бийгъл" през 1831  г., когатао е двайсет и две годишен. През следващите пет години корабът обикаля света: обхожда, без да бърза, южноамериканското крайбрежие, изследва самотните острови Галапагос и посещава други в Тихия , Индийския и южната част на Атлантическия океан. При това продължително пътешествие  Дарвин вижда с очите си природни чудеса, посещава първобитни племена, открива много вкаменелости и наблюдава още повече  растения и животински видове.  Прави подробни бележки за всичко видяно. Те стават основа на почти всички негови трудове, от тях той извлича много от основните си идеи и цяло богатство от данни, които му дават възможност да наложи теориите си.

Дарвин се прибира в родината си през 1836 г. и през следващите двайсет години публикува редица книги, които го утвърждават като един от най-видните биолози на Англия. През 1837 година той вече е убеден, че животинските и растителните видове не са неизменни, а се развиват заедно с геологичната история. Но по онова време той още няма представа каква е причината за такава еволюция. През 1838 г. Дарвин разбира, че естественият подбор е разултат от борбата за оцеляване. Ученият написва накратко теорията си през 1842 г., а към 1844-а вече работи върху цялостна монография. Може би няма научен труд, който да е обсъждан толкова нашироко и стръвно от учени и от обикновени граждани, както "За произхода на видовете чрез естествен подобр". Споровете продължават чак до 1871 г. когато Дарвин публикува "Появата на човека и подборът в зависимост от половия живот". Тази книга, в която е застъпена тезата, че човекът е произлязъл от маймуноподобни същества, налива масло  в огъня на още нестихналите препирни.  По времето, когато Дарвин умира, много голяма част от учените вече са приели за правилни неговите теории.
Дарвин не е първосъздателят на теорията за еволюцията на видовете, доста учени, в това число, френският  естественик Ламарк и самият баща на Дарвин - Еразъм Дарвин. Но хипотезите им не са приети от научния свят, защото никой от тях не е успял да приведе убедителни обяснения за  това как става еволюцията. Голямата заслуга на Дарвин  е, че той не само обяснява механизма на естествения подбор, но и представя многобройни убедителни доказателства в подкрепа на идеите си.

Заслужава да отбележим, че Дарвин разработва своята теория, без да разчита на генетиката и без дори да я познава. По онова време никой не е знаел как някои характерни особености се предават от едно поколение на друго. Макар че Грегор Мендел работи върху законите за наследствеността по същото време, когато Дарвин пише и публикува епохалните постижения, които  така чудесно допълват Дарвиновите, остават почти напълно пренебрегнати до 1900 г., когато Дарвиновото учение вече е твърдо установено. Така съвременното ни разбиране за еволюцията, в което се съчетават двата закона - за генетичното наследство и за естествения подбор - днес е по-пълно в сравнение в Дарвиновата  теория.  Влиянието на Дарвин върху човешката мисъл е огромно. Естественият подбор е наистина всеобхватен принцип и са правени опити да се приложи в много други области: антропология, социология, политология и икономика. Именно учението на Дарвин видоизмени коренно биологията и антропологията и промени схващанията ни за мястото на човека в света. Автор: Албена Иванова